Разработчикът е част от кода: Обективна разработка не съществува. Софтуерът не е инструмент, а двоичен отпечатък на душевното състояние, кръвното налягане и гнева на програмиста през съответния ден.

Хаосът е свещен: Ако един алгоритъм е прекалено прозрачен, това е подозрително. Истинският гонзо код е като джунгла: опасен, тъмен и само създателят му знае къде са капаните.

Тестване на продукционния сървър: Unit тестването е спорт за страхливци и бюрократи. Истинският гонзо програмист дебъгва директно в продукционна среда, сред писъците на потребителите.

Документацията е измислица: Коментарите към кода не са обяснения, а вътрешни монолози, политически манифести или викове за помощ. Който не разбира кода, не е достоен да го използва.

Указателят (pointer) е господарят: Използвай програмен език, в който не те ограничават! Прякото управление на паметта е гаранцията за твоята свобода. Използването на безопасни типове е само окови. Използвай адресите в паметта така, сякаш няма утре. Memory Leak е твоят вик, който никой не чува.

Архитектура, базирана на кофеин: Качеството на кода е правопропорционално на количеството приети стимуланти и обратнопропорционално на броя часове, прекарани в сън.

Съобщението за грешка като изкуство: Съобщението за грешка не трябва да помага, а да шокира. Потребителят трябва да усеща презрението на машината и нейния създател при всеки Runtime Error.

Никога не почиствай (Refactor): Написаното веднъж в състояние на транс е свещено. Ако го докоснеш, за да стане „по-красиво“, ще убиеш душата на софтуера.

Крайният срок е само предложение: Гонзо програмистът не работи по часовник, а язди вълните на вдъхновението и паниката. Кодът е готов, когато разработчикът рухне.

Софтуерът трябва да бъде непредсказуем: В една добра гонзо програма винаги има малко случайност. Ако при всяко натискане на бутон се случва едно и също, това е скучен промишлен продукт, а не изкуство.

Отговорност? Изключена: Лицензионното споразумение трябва да се състои от една-единствена точка: „Ако тръгне, това е твой проблем.“ Разработчикът не е Бог, а само свидетел на гибелта на машината.

Стратегията за изход: Когато проектът се срине, не се обяснявай. Изтрий Git историята, изгори твърдия диск и намери място в Мексико, където няма мобилен сигнал.